Професионално прегаряне

Офлайн превенцията включва индивидуални и групови техника за намаляване нивото на стрес натрупан на работното място. Ние предлагаме различни гъвкави модели на ефективна защита от прегаряне съобразени изцяло с вашия профил, както и групови решения за вашата фирма. Корпоративни абонаменти и индивидуални програми. Стрес редуктори.

Онлайн превенцията е в духа на информационната ера и технологичния прогрес. Глобалната свързаност е факт. Всеки млад човек е дигитално социален в мрежата. Ние предлагаме напълно адекватен на времето метод за онлайн услуги в сферата на превенцията и лечението на професионалното прегаряне.

АНАЛИЗИ

Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout [‘бърн,аут]) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязал този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.

Christina Maslach дефинира „бърнаут“ като синдром, който се състои от емоционално изтощение, дехуманизация и чувство на намалена работоспособност. Засегнатите от синдрома се превръщат от съзнателни и ангажирани личности в раздразнителни, „прегорели“ хора с цинично поведение към околните. Това е несъзнателен процес, който води до загуба на сили и желание за работа.

Афективни симптоми – депресия, чувство за вина по отношение на търсещите помощ и отклоняването на контакти с тях, скука, раздразнителност, чувство на загуба на контрол и безпомощност, нанеспособност да повлияе положително върху собствения си живот или на нуждаещите се от помощ, конфликтни емоции.

Когнитивни симптоми – забавеност в мисленето и действията, песимизъм и суицидни мисли, отбранителна нагласа.

Поведенчески симтоми – постоянно се оплакват, превръщайки се в хронични мърморковци чакащи да свърши работното време, повишена склонността към рисково поведение или приемане на психоактивни вещества, работят по-малко отпреди, с по-ниска ефективност и се оттеглятот активния процес на работа.

Физически симптоми – чувство на изтощение, липса на ентусиазъм, изчерпване на енергията, хронична умора, мигрена, влошена способност за координация на движенията и други заболявания.

10 най-чести симптома на прегарянето:

1. Силно психологическо, емоционално и физическо претоварване
2. Постоянна умора
3. Чувство за безнадеждност
4. Усещане за страх и безизходица
5. Депресия
6. Неспособност за справяне с ежедневните задачи
7. Липса на желание за общуване
8. Влошаване на отношенията с околните
9. Липса на мотивация
10.Затваряне в себе си

Афективни симптоми – депресия, чувство за вина по отношение на търсещите помощ и отклоняването на контакти с тях, скука, раздразнителност, чувство на загуба на контрол и безпомощност, нанеспособност да повлияе положително върху собствения си живот или на нуждаещите се от помощ, конфликтни емоции.

Когнитивни симптоми – забавеност в мисленето и действията, песимизъм и суицидни мисли, отбранителна нагласа.

Поведенчески симтоми – постоянно се оплакват, превръщайки се в хронични мърморковци чакащи да свърши работното време, повишена склонността към рисково поведение или приемане на психоактивни вещества, работят по-малко отпреди, с по-ниска ефективност и се оттеглятот активния процес на работа.

Физически симптоми – чувство на изтощение, липса на ентусиазъм, изчерпване на енергията, хронична умора, мигрена, влошена способност за координация на движенията и други заболявания.

10 най-чести симптома на прегарянето:

1. Силно психологическо, емоционално и физическо претоварване
2. Постоянна умора
3. Чувство за безнадеждност
4. Усещане за страх и безизходица
5. Депресия
6. Неспособност за справяне с ежедневните задачи
7. Липса на желание за общуване
8. Влошаване на отношенията с околните
9. Липса на мотивация
10.Затваряне в себе си

И здравен и социален тъй като е риск за здравето, конкретно емоционално, поведенчески и когнитивен дисбаланс, който се отразява в личен план като здравен проблем.

От друга страна страдащия е неспособен да се позиционира адекватно в обществото (социума) и да постига професионална реализация в полза на обществото.

 
Оптимистичен

Откриване на проблема в ранните фази на развитие на прегарянето, и професионална помощ.
В този етап преди да се стигне прегаряне е възможна лична корекция и промяна на някои нагласи и модели на поведение.

1.Поставяне на нови задачи и цели – важно за личността е да си отговори на въпроса чии идеали следва, своите собствени или нечии чужди?

2.Помощ от околните – необходимо е да се дискутира тази тема с приятели, членове на семейството или психотерапевт, за да се определят нови професионални и жизнени цели и да се намерят сили за тяхната реализация. При това е важно човек да изработи сам тези цели за да не се поддаде на влияние отвън и приеме отново грешни и недостижими задачи.

3.Намирането на занимания извън работа – за да не бъде професионалната дейност единствен източник на успехи и радост в живота е необходимо да се намерят в личния живот интересни, важни, увлекателни занимания – хоби, спорт, сфери на реализация носещи признание и удовлетворение, за да могат възможните неудачи в професионалната сфера да бъдат компенсирани от успехи в други значими за индивида области.

Песимистичен

Прегарянето вече е факт и страдащия е „извън играта“ . Необходимо е незабавно да потърсите професионална помощ за справяне със ситуацията.

Проблемът с професионалното прегаряне е относително нов в исторически план. Пряко е с свързан с технологическия прогрес и глобализацията на света. Огромното натоварване и високите обороти на живот в развитите индустриално и технологично страни създадоха проблема. Естествено е те да търсят пътища за решението му.

В този смисъл в някои от развитите европейски страни и САЩ се работи интензивно по проблема. Конкретно в Германия по проблема бърнаут е постигнато много. Има добре развита стратегия на национално ниво за справяне и превенция на професионалното прегаряне, и включването му в пакетите здравни услуги предлагани от здравната каса. Във Франция в момента тече законова процедура за подобно на Германското решение. В САЩ някои частни здравни фондове също предлагат услуги по превенция и лечение на бърнаут синдрома.

руден въпрос. Теоретично може да се каже, че по проблема се работи. Някои частни медицински центрове решават проблема в неговата медицинска страна до определено ниво. Превенция практически липсва. Обществени дискусии и центрове за взаимопомощ не се случват. Медийно проблема е по скоро любопитен отколкото сериозно тематичен.

Комплексно решение няма. За законово регулиране и правителствена стратегия по проблема с професионалното прегаряне няма данни.

„Бърнаут“ синдромът се проявява най-често в помагащите професии. Това са групи, в които се работи с хора – лекари, психотерапевти, учители, полицаи, социални работници. Той е силно изразен и при професии,  които са пресиращи с изисквания за високи резултати – мениджъри, лекари, студенти. Друга група в риск от синдрома са хора, които си поставят високи цели, без да могат да ги постигнат и които бързо достигат границата на възможностите си или не могат да постигнат целите си.

Карта на най засегнатите зони от професионално прегаряне.

Да има такава връзка. В големите и успешни фирми „оборотите“ са по бързи, напрежението и съревнованието за успеха пораждат високо ниво на стрес. Възможността да се получи срив поради не случилите се очаквания е по голяма в сравнение с малки и сравнително неуспешни фирми.

Ако една компания се развива и върви с положителен тренд, естествено е да се появят предпоставки за прегаряне на някои от служителите. Успехът има своя цена.

Ако ръководителите на една такава компания изискват все повече и повече успехи от своите служители се появява ситуация с високо ниво на стрес на работното място. Това е идеалната почва за бърнаут синдрома. Като вреди и загуби за компанията могат да се приемат намалената ефективност на прегарящите, изостряне на отношенията между колеги, и в последствие намаляване на общия успех за компанията.

Винаги трябва да се отчита факта, че с успеха идва и риска. В този смисъл добрите практики в световен мащаб отдавна са налице. Активната превенция на нивото на стрес подобрява ефективността. Компании като Гугъл промениха изцяло модела на работното място и процеса на креативност се повиши значително, резултатите са налице.

Разликата в подхода за превенция на професионалното прегаряне

Проблема с професионалното прегаряне е социален. Индустриализацията технологичния прогрес и глобализацията промениха света. Ние живеем в информационната ера. Времето сякаш „тече“ по-бързо.

Оказа се, че човешкото съзнание изостава в адаптацията си към тези бързи темпове на развитие. Като цяло в тази ситуация обществото също се променя, в повечето случаи се дезинтегрира и променя базисните ценности. Всичко това сварва хората неподготвени, едни успяват да се адаптират, други не и пегарят.

Състезанието на професионалното поле е по тежко от всякога.

Има различни подходи. По принцип проблема е от скоро. Няма натрупан достатъчно опит. В развитите технологично страни, където проблема е реален и достатъчно значим съществуват различни подходи.

За Европа Германия е може би най-добрият пример. Там проблемът е обхванат законово и със съответната прецизност се прилага успешна превенция на бърнаут синдрома. Франция подготвя подобно адекватно законово решение в момента.

До някъде да. Според класификацията на К.Г.Юнг иам два типа темперамент Екстроверт и Интроверт.
Интровертните хора са насочени навътре, към вътрешния си свят и енергията им идва от него. Те са по-малко склонни да търсят социални контакти, в сравнение с екстровертите. Личностите с по-силно изразен интровертизъм имат социални взаимоотношения с външния свят, но просто не се фокусират върху тях. При Интровертните хора застрашеността от прегаряне е по-висока.