Професионално прегаряне
ПРОФЕСИОНАЛНО
ПРЕГАРЯНЕ
Професионално прегаряне. Синдром на професионалното изчерпване ( на английски: burnout [‘бърн,аут] ) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязал този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, IT специалисти, журналисти, лекари, научни работници и др.
История
През седемдесетте години на миналия век, когато развитите западни индустриални общества започват да се фокусират въху все по очертаващия се , недоловим на пръв поглед проблем в задъхано-корпоративния маратон, с наименование BURNOUT. Състояние отнасящо се към реализацията на отделния социален индивид. По това време у нас се леят дружни бригадирски песни, стройно се отмятат петилетки и за Професионално прегаряне (BURNOUT) и дума не може да става.
Даже някак упадъчно и неморално звучи. Времето е на „стахановци“, многомашиннички и герои на соцтруда .Четирисет години по-късно, това вече не е така. Страната ни е част от Европа и още по-точно част от общия европейски икономически пазар. Пазарна икономика… При това по нашенски омотана. Всички негативни особености са налице, позитивните – бледи, плахи и едва пристъпящи….
Офиси, комуникации, логистика с темповете на съвременна Европа и Задокеанието… Изисквания, строги правила и т.н. . Въобще сериозни предпоставки за вътрешни кулизии. И ето налице е чуден „сос“ за BURNOUT (синдром на професионалното прегаряне) по източноевропейски. Този феномен мори желязната немска психика, та камо ли нежните и емоционални славяни.
Проекта burnout.bg си поставя благородната задача да запознае широката аудитория, с този на пръв поглед пренебрежим, но фактически с огромна социално-икономическа и здравно-психологическа значимост, проблем.
burnout.bg ще се опита да консолидира всички възможни източници, специалисти и ресурси с цел създаването на един съвременен комуникационен канал, полезен както на отделния служител, така и на работодателите…най-вече . Двете страни засегнати от проблема, еднита – здравословно, другата – икономически. В крайна сметка цялото общество.
Симптоми
Афективни симптоми – депресия, чувство за вина по отношение на търсещите помощ и отклоняването на контакти с тях, скука, раздразнителност, чувство на загуба на контрол и безпомощност, нанеспособност да повлияе положително върху собствения си живот или на нуждаещите се от помощ, конфликтни емоции.
Когнитивни симптоми – забавеност в мисленето и действията, песимизъм и суицидни мисли, отбранителна нагласа.
Поведенчески симтоми – постоянно се оплакват, превръщайки се в хронични мърморковци чакащи да свърши работното време, повишена склонността към рисково поведение или приемане на психоактивни вещества, работят по-малко отпреди, с по-ниска ефективност и се оттеглятот активния процес на работа.
Физически симптоми – чувство на изтощение, липса на ентусиазъм, изчерпване на енергията, хронична умора, мигрена, влошена способност за координация на движенията и други заболявания. Като противодействие на това професионално заболяване се препоръчва развиване на интереси извън работното място – нещо, което се върши с удоволствие.
През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах (Christina Maslach) заедно с колежката си Сюзън Джаксън (Susan E. Jackson) разработват научен метод за изучаване на синдрома на професионалното изчерпване, благодарение на който създават първия тест, оценяващ нивото на бърнаута „Maslach Burnout Inventory“ (MBI). Развитието на синдрома e пропорционално на несъответствието между личност и професия. Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие:
1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности
2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол
3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите
4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив
5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата
6. Етични принципи на личността и изискванията на работата Констатирани са определени различия между стреса и синдрома на професионалното изчерпване простиращи се в границите между физическата хиперактивност и емоционалното изчерпване.
Фази на развитие на бърнаут
Ентусиазъм / удовлетворение
По време на тази фаза индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Човек се чувства преливащ от енергия и ентусиазъм и всичко му се струва възможно.Той обича своята работа, харесва колегите и организацията, за която работи. Дейността му носи удовлетворение и потенциал за развитие.
Стагнация / застой
В тази фаза засегнатият започва да разбира, че неговите очаквания и надежди, по отношение на професията, работодателя и колегите, са били малко прибързани. Появява се умора, апатия, проблеми със съня, загуба на интерес към основаната дейност, която започва все по – осезателно да губи своята привлекателност и продуктивността му значително намалява. Възможни са нарушения на професионалните задължения. По време на този стадии човек се чувства объркан, защото осъзнава промените, които са настъпили в неговото отношение към работата, но не може конкретно да посочи причините за този обрат. Не са редки и случаите, когато засегнатият започва да влага умишлено повече усилия, за да може отново да се доближи до опияняващото чувство на задоволство, което е изпитвал в началото. Но дори тази свръх активност не успява да запълни празнотата от нереализираните професионални надежди. Работникът вижда, че професионалните му очаквания са били високи и донякъде грешни. Жертвите на „бърнаут” стават вяли, уморени, фрустрирани, губят увереност в силите си и професионалните си възможности.
Фрустрация / раздразнителност
Загуба на работния статус. През тази фаза повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменя ритъмът на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса, на който са подложени. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, като едновременно с това се увеличава цинизмът и критичността по отношение на работодателя. Това е фазата на хроничната умора и явния спад в качеството на извършваната работа. Това е последната фаза, която позволява едно по- безболезнено и без критични последици завръщане към нормалния живот, ако сундромът бъде забелязан и се започнат стъпки към преодоляването му. В противен случай, тази умора и незаинтересованост се задълбочават и могат да доведат до силна депресия или физическа болест. Страдащият става изключително раздразнителен, циничен и открито започва да обвинява колегите или организацията за начина, по който се чувства.
Апатия / Бърнаут
Следва четвъртият Стадий на пълно „изгаряне”. Между първата и тази последна фаза на протичане могат да преминат години (3 – 4 години), но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства „изцеден” и единственият изход, който вижда, е напускане на работата като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Последиците на „бърн аут” могат да бъдат – мозъчен инсулт, нервно-психично изтощение и дори поява на суицидни мисли. По голяма част от страдащите се смятат за за виновни за случилото се и в следствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията. Кризата се изживява като не се вижда смисъл не само в работата, но и в живота като цяло. Човек чувства, че се е провалил и с това е загубил достойнството си.
Въпроси
Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout [‘бърн,аут]) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязал този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.
Christina Maslach дефинира „бърнаут“ като синдром, който се състои от емоционално изтощение, дехуманизация и чувство на намалена работоспособност. Засегнатите от синдрома се превръщат от съзнателни и ангажирани личности в раздразнителни, „прегорели“ хора с цинично поведение към околните. Това е несъзнателен процес, който води до загуба на сили и желание за работа.
Афективни симптоми – депресия, чувство за вина по отношение на търсещите помощ и отклоняването на контакти с тях, скука, раздразнителност, чувство на загуба на контрол и безпомощност, нанеспособност да повлияе положително върху собствения си живот или на нуждаещите се от помощ, конфликтни емоции.
Когнитивни симптоми – забавеност в мисленето и действията, песимизъм и суицидни мисли, отбранителна нагласа.
Поведенчески симтоми – постоянно се оплакват, превръщайки се в хронични мърморковци чакащи да свърши работното време, повишена склонността към рисково поведение или приемане на психоактивни вещества, работят по-малко отпреди, с по-ниска ефективност и се оттеглятот активния процес на работа.
Физически симптоми – чувство на изтощение, липса на ентусиазъм, изчерпване на енергията, хронична умора, мигрена, влошена способност за координация на движенията и други заболявания.
10 най-чести симптома на прегарянето:
1. Силно психологическо, емоционално и физическо претоварване
2. Постоянна умора
3. Чувство за безнадеждност
4. Усещане за страх и безизходица
5. Депресия
6. Неспособност за справяне с ежедневните задачи
7. Липса на желание за общуване
8. Влошаване на отношенията с околните
9. Липса на мотивация
10.Затваряне в себе си
Взаимоотношения на работното място, стил на ръководство, конфликти и сътрудничество, степен на съвместимост и отговорност в екипите.
Социалните условия на труд представляват още оценка за степента на включеност на членовете на екипите по отношение на вземането на решения, степента на съответствие на прилаганите от тях усилия и оценката на ръководителя.
В дългосрочен план оказват негативно или позитивно въздействие върху психичното и физическото здраве на работещите, работоспособността и отношението им към работата.
И здравен и социален тъй като е риск за здравето, конкретно емоционално, поведенчески и когнитивен дисбаланс, който се отразява в личен план като здравен проблем.
От друга страна страдащия е неспособен да се позиционира адекватно в обществото (социума) и да постига професионална реализация в полза на обществото.
Оптимистичен
Откриване на проблема в ранните фази на развитие на прегарянето, и професионална помощ.
В този етап преди да се стигне прегаряне е възможна лична корекция и промяна на някои нагласи и модели на поведение.
1.Поставяне на нови задачи и цели – важно за личността е да си отговори на въпроса чии идеали следва, своите собствени или нечии чужди?
2.Помощ от околните – необходимо е да се дискутира тази тема с приятели, членове на семейството или психотерапевт, за да се определят нови професионални и жизнени цели и да се намерят сили за тяхната реализация. При това е важно човек да изработи сам тези цели за да не се поддаде на влияние отвън и приеме отново грешни и недостижими задачи.
3.Намирането на занимания извън работа – за да не бъде професионалната дейност единствен източник на успехи и радост в живота е необходимо да се намерят в личния живот интересни, важни, увлекателни занимания – хоби, спорт, сфери на реализация носещи признание и удовлетворение, за да могат възможните неудачи в професионалната сфера да бъдат компенсирани от успехи в други значими за индивида области.
Песимистичен
Прегарянето вече е факт и страдащия е „извън играта“ . Необходимо е незабавно да потърсите професионална помощ за справяне със ситуацията.
Проблемът с професионалното прегаряне е относително нов в исторически план. Пряко е с свързан с технологическия прогрес и глобализацията на света. Огромното натоварване и високите обороти на живот в развитите индустриално и технологично страни създадоха проблема. Естествено е те да търсят пътища за решението му.
В този смисъл в някои от развитите европейски страни и САЩ се работи интензивно по проблема. Конкретно в Германия по проблема бърнаут е постигнато много. Има добре развита стратегия на национално ниво за справяне и превенция на професионалното прегаряне, и включването му в пакетите здравни услуги предлагани от здравната каса. Във Франция в момента тече законова процедура за подобно на Германското решение. В САЩ някои частни здравни фондове също предлагат услуги по превенция и лечение на бърнаут синдрома.
Труден въпрос. Теоретично може да се каже, че по проблема се работи. Някои частни медицински центрове решават проблема в неговата медицинска страна до определено ниво. Превенция практически липсва. Обществени дискусии и центрове за взаимопомощ не се случват. Медийно проблема е по скоро любопитен отколкото сериозно тематичен.
Комплексно решение няма. За законово регулиране и правителствена стратегия по проблема с професионалното прегаряне няма данни.
„Бърнаут“ синдромът се проявява най-често в помагащите професии. Това са групи, в които се работи с хора – лекари, психотерапевти, учители, полицаи, социални работници. Той е силно изразен и при професии, които са пресиращи с изисквания за високи резултати – мениджъри, лекари, студенти. Друга група в риск от синдрома са хора, които си поставят високи цели, без да могат да ги постигнат и които бързо достигат границата на възможностите си или не могат да постигнат целите си.
Карта на най засегнатите зони от професионално прегаряне.
Да има такава връзка. В големите и успешни фирми „оборотите“ са по бързи, напрежението и съревнованието за успеха пораждат високо ниво на стрес. Възможността да се получи срив поради не случилите се очаквания е по голяма в сравнение с малки и сравнително неуспешни фирми.
Ако една компания се развива и върви с положителен тренд, естествено е да се появят предпоставки за прегаряне на някои от служителите. Успехът има своя цена.
Ако ръководителите на една такава компания изискват все повече и повече успехи от своите служители се появява ситуация с високо ниво на стрес на работното място. Това е идеалната почва за бърнаут синдрома. Като вреди и загуби за компанията могат да се приемат намалената ефективност на прегарящите, изостряне на отношенията между колеги, и в последствие намаляване на общия успех за компанията.
Винаги трябва да се отчита факта, че с успеха идва и риска. В този смисъл добрите практики в световен мащаб отдавна са налице. Активната превенция на нивото на стрес подобрява ефективността. Компании като Гугъл промениха изцяло модела на работното място и процеса на креативност се повиши значително, резултатите са налице.
Разликата в подхода за превенция на професионалното прегаряне
Проблема с професионалното прегаряне е социален. Индустриализацията технологичния прогрес и глобализацията промениха света. Ние живеем в информационната ера. Времето сякаш „тече“ по-бързо.
Оказа се, че човешкото съзнание изостава в адаптацията си към тези бързи темпове на развитие. Като цяло в тази ситуация обществото също се променя, в повечето случаи се дезинтегрира и променя базисните ценности. Всичко това сварва хората неподготвени, едни успяват да се адаптират, други не и пегарят.
Състезанието на професионалното поле е по тежко от всякога.
Има различни подходи. По принцип проблема е от скоро. Няма натрупан достатъчно опит. В развитите технологично страни, където проблема е реален и достатъчно значим съществуват различни подходи.
За Европа Германия е може би най-добрият пример. Там проблемът е обхванат законово и със съответната прецизност се прилага успешна превенция на бърнаут синдрома. Франция подготвя подобно адекватно законово решение в момента.
До някъде да. Според класификацията на К.Г.Юнг има два типа темперамент Екстроверт и Интроверт.
Интровертните хора са насочени навътре, към вътрешния си свят и енергията им идва от него. Те са по-малко склонни да търсят социални контакти, в сравнение с екстровертите. Личностите с по-силно изразен интровертизъм имат социални взаимоотношения с външния свят, но просто не се фокусират върху тях. При Интровертните хора застрашеността от прегаряне е по-висока.
Интровертните хора са насочени навътре, към вътрешния си свят и енергията им идва от него. Те са по-малко склонни да търсят социални контакти, в сравнение с екстровертите. Личностите с по-силно изразен интровертизъм имат социални взаимоотношения с външния свят, но просто не се фокусират върху тях. При Интровертните хора застрашеността от прегаряне е по-висока.
burnout-bg 2024